В съботата след Сирни заговезни се чества Тодоровден. Празник, посветен на здравето на конете и затова е наричан още Конски Великден. Култът към св. Тодор като покровител на конете е широко разпространен в българските земи и в иконографията. Светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец. Всички обичаи на Тодоровден се изпълняват за здравето на конете, но и на хората.
Рано сутринта в деня на празника жените приготвят специални обредни хлябове във формата на подкова или конче, от които раздават на съседите и поставят в храната на животните. Майките къпят децата си за здраве и мият косите си, като поставят във водата слама от яслите на конете, за да бъдат косите им здрави и лъскави като конска грива.
Основен обичай на Тодоровден е надбягването с коне, наричано кушия или домле. То се прави, защото съществува вярването, че св. Тодор яхвал коня си, обличал девет кожуха и на този ден отивал при Бога, за да измоли от него лятото. Отивайки при Бога, той слизал от коня, забождал копието си в земята и от нея започвала да излиза пара – идвало лятото. В надбягването, което е чест и гордост за всеки стопанин, участвали мъже и ергени.
Конете били добре сресани, окичени със синци и нахранени. По вида на коня си личал добрия стопанин, а този, чийто кон спечели надбягването, обикаля всички домове да честити празника, а на коня дават да пие вода или вино, запойват го. Стопанинът се награждава с риза или с кърпа, а конят с нова юзда. Традиционна храна за празника: пита с мая, леща, чорба от гъби.
Тодоровден – Рецепти
Пита с мая
Продукти: 1 кг брашно, 3 лъжици олио, 1 чаена лъжичка сол, 2 яйца, 500 мл прясно мляко, 1 бучка мая за хляб, 250 г масло, орехови ядки, сушени череши, зърна нахут.
Маята се размива с малко мляко и брашно и се оставя да втаса (добре е към маята да се добави лъжичка захар). От останалото брашно, мляко, яйца и сол се меси тесто към което се прибавя втасалата мая. Омесва се добре с ръце, натопени в разтопено масло.
Тестото се разделя на три питки, които се залепват една върху друга, след което се навиват на руло. Оставят се да втасат като рулото се усуква още веднъж и се слага в тавичка. Отгоре получената пита се намазва с жълтък и се украсява с орехови ядки, сушени череши и зърна нахут. Пече се в умерена фурна.
Супа леща
Продукти: 250 г леща, 150 г праз лук, 50 г чесън на скилидки, 2 лъжици сушена чубрица, 40 г оцет, 5 г сол.
Лещата се накисва за една нощ в студена вода. Сутринта се налива чиста вода в която се прибавят нарязаният на ситно праз лук, чесъна и чубрицата. След като лещата уври се прибавя малко олио и оцет. Яде се студена.
Чорба от гъби
Продукти: 100 г сушени гъби, 80 г масло, 15 г сол, 30 г брашно.
Гъбите се накисват в студена вода за няколко часа след което се измиват добре и се нарязват на ситно. Слагат се заедно с маслото и солта в тенджера да се варят с малко вода (ако изври се долива топла). Когато омекнат се заливат със студена вода в която е размито брашното. Чорбата ври още десетина минути и се поднася топла.
