Лазаровден отбелязахме, че е в съботата една седмица преди Възкресение Христово. Той не е само християнски празник, утвърден заради съживяването на Лазар от Христос. Древните народи вярвали във възкресението не заради библейските легенди, а като наблюдавали природата: дървета, треви, китки и прочие зеленина расте, цъфти, връзва и умира, така както става и при човеците. И в чест на „добрия бог“, който съживява природата, устройвали тържества.
По християнския календар празникът носи името на Лазар, но според старите народни вярвания Лазар е покровител на гори и шумаци и напролет ги разчиства със секира (така е и изографисван – с брадва), за да ги превърне в орници. С известни уговорки можем да го обявим и за покровител на овощарите, нали секирата е нашият основен атрибут. Лазаровден празнуват всички с име Лазар (от евр. „еле азар“ – бог помага).
