Благовещение се празнува в края на месец март, на 25, наричан още Благовец и отбелязван тържествено в народния календар като „половин Великден”.
Църковнохристиянскнят празник е посветен на св. Архангел Гавраил, който съобщил на Дева Мария благата вест, че е определена да зачене от светия Дух и да роди спасителя на света.
Според народното вярване на Благовещение всички трябва да се подготвят да посрещнат лятото. Затова предишният ден домовете се почистват и боклукът се изгаря.
В деня на празника всички се стремят да бъдат сити и с пара в джоба, защото се вярва, че като закука кукувицата, в каквото състояние се намират, така ще им върви през цялата година.
От топлите страни долитат щъркели и лястовици, пъдпъдъци и кукувици, които също носят блага вест – иде лято, събужда се природата за нова родитба и зачатието е нейното начало. На Благовещение се пробиват ушите на малките момиченца, защото се вярва, че ще ги боли по-малко и бързо ще заздравеят.
Вярва се, че на Благовец идват прелетните птици, а засадените на този ден дървета ще имат сладки плодове. Този празник е особено почитан от иманярите, според които през нощта срещу този ден могат да намерят закопаното имане.
Основен обичай е обредното гонене на змии, гущери и бълхи. Във всички домове се пали огън, който момчетата прескачат,за да не ги хапят змии през лятото. Домашните тропат с маши, ръжени и други железни предмети, като изричат думите: „Бягайте, змии и гущери”.
Празнуват всички с имена Благовест, Благой, Вангел, Гаврил и други.
Традиционна храна за Благовещение
Шарена пита
Продукти: 2 кг брашно, 600 г вода, 20 г мая, 1 лъжица сол, 1 лъжица захар, бучка масло.
Маята се разтваря с малко хладка вода, брашно, захар и се оставя да втаса, след което се слага пресятото брашно. В брашното е сложена солта и се прибавя още хладка вода, докато се получи тесто. Омесва се добре и се оформя пита, която се слага в намазнена тава. След като втаса, върху питата се прави украса от орехови ядки и сушени плодове, т.е. „тя се шари“. Пече се във фурната, след като е добре втасала. Малко преди края на печенето отгоре се намазва със слабо подсладена вода и се допича за няколко минути.
Лучник / Чюшник – Северна България
Продукти: 500 г брашно, 200 г вода, 250 г масло или олио, 700 г лук, 4 – 5 червени чушки от туршия и няколко червени домата, 200 г орехови ядки.
От замесеното с вода и разтопено масло тесто се разточват две дебели кори. Едната се поставя в намазана с мазнина тава и върху нея се слага плънка от ситно нарязан кромид лук, дребно нарязаните домати и чушки и ореховите ядки. Отгоре се слага втората кора, намазва се обилно с мазнина и се набожда с вилица на няколко места. Корите се притискат плътно отстрани, за да не излезе плънката при печене. Печесе в умерена фурна до готовност.
Печена риба
Продукти: 1 кг риба, 150 г олио, лъжица брашно, щипка сол, чаша вода.
Рибата се изчиства, измива, посолява и се пече на жар или скара. Отделно се прави брашнена каша от олио, сол, брашно и вода и след като се посвари, в нея се слага изпечената риба, която се оствя да поври още 5 минути.
Варена риба
Продукти: 1 кг риба, 150 г олио, лъжица брашно, щипка сол, 1 глава чесън, лъжица оцет.
Рибата се изчиства, измива, посолява, овалва се в брашно и леко се запържва в олио. После се залива с топла вода и счукан чесън. Оставя се да се свари като накрая й се прибавя оцет или лимонов сок. Може да се гарнира със сушен копър.
Рибник
Продукти: 1 кг риба, 3 чаши ориз, 6 чаши вода, 250 г олио, 20 г сол, черен и червен пипер.
Оризът се изчиства и се сварява с водата докато малко поомекне. Слага се почистената, измита и посолена риба цяла и всичко се залива с мазнината, да се пече в много силна фурна. Рибникът накрая се поръсва с черен и червен лют пипер (по избор). В ориза може да се прибави и китка магданоз. Рибникът може да се приготви с булгур вместо ориз.
