Камелия (Camellia japonica) е ботанически вид от род камелия (Camellia), който принадлежи към семейство Чаеви (Theaceae). Видът е вечнозелен храст или малко дърво с лъскави кожести листа и едри цветове в бяло, розово или червено, които се разтварят посред зима и рано напролет. Расте естествено в Източна Азия и днес се отглежда като декоративно растение по целия свят.
- Научно име: Camellia japonica L.
- Семейство: Чаеви (Theaceae)
- Жизнена форма: вечнозелен храст или малко дърво
- Произход: Източна Азия (Китай, Япония, Корея, Тайван)
- Височина: обикновено 1,5 – 4 м в култура (до около 10 м в природата)
- Цъфтеж: зима – ранна пролет
- Студоустойчивост: зони 7 – 9 (издържа до около –10…–15 °C)
- Светлина: светла полусянка
- Токсичност: не – безопасна за хора и домашни любимци
Таксономично положение и произход
Камелията е приета като самостоятелен вид още от Карл Линей през 1753 г. и запазва оригиналното си име без промяна.
- Царство: Растения (Plantae)
- Група: покритосеменни, двусемеделни (еудикоти)
- Клон: Астериди (Asterids)
- Разред: Пиреноцветни (Ericales)
- Семейство: Чаеви (Theaceae)
- Род: Камелия (Camellia)
- Вид: Camellia japonica
- Синоними: Thea japonica; народни имена – обикновена камелия, японска камелия
Видовото име japonica подвежда. Растението е описано за пръв път от европейци в Япония, откъдето идва и името, но естественият му ареал е много по-широк и обхваща Източна Азия. Не бива да се бърка със сродния чаен храст (Camellia sinensis), от чиито листа се прави чай.
Естествен ареал и местообитание
В природата камелията вирее в Китай, Япония, Корея и Тайван, където образува подлес и горски покрайнини в умерения и субтропичния пояс. Предпочита влажен въздух, полусянка и кисели, богати на хумус почви.
Расте на места, защитени от силно слънце и пресъхване. Тези естествени граници обясняват и капризите ѝ в градината – студените сухи ветрове и варовитата почва са ѝ чужди.
Морфологични особености
Хабитус и коренова система
Камелията е бавнорастящ вечнозелен храст с гъста корона, който при добри условия достига 1,5 – 4 м, а в естествения си ареал и повече. Кореновата система е плитка и фина, чувствителна към разбъркване и към вар – затова видът се смята за калцифоб (не понася варовити почви).
Стъбло и листа
Листата са прости, последователни, яйцевидни до елипсовидни, дълги около 5 – 11 см. Повърхността им е кожеста, лъскава и тъмнозелена, а ръбът – ситно назъбен. Именно плътната блестяща зеленина прави растението декоративно и извън периода на цъфтеж.
Цветове, плод и семена
Цветовете са единични или по 2 – 3, едри, с диаметър около 4 – 12 см, в бяло, розово, червено или пъстро. Според сорта формата е проста, полукичеста или кичеста (розовидна, анемоновидна, перести форми), а ароматът е слаб или липсва. Плодът е дървениста кутийка с едри семена, от които се извлича масло.
Ключови белези за разпознаване
- Вечнозелени, кожести, лъскави и ситно назъбени листа
- Едри, рози-подобни цветове в бяло, розово или червено, разположени поединично
- Цъфтеж посред зима и рано напролет – нетипично студен сезон за толкова едри цветове
- Цялото венче окапва наведнъж, а не листче по листче
- Слаб или липсващ аромат
- Дървениста семенна кутийка след цъфтежа
Близки и бъркани видове
| Вид | Диагностична разлика |
|---|---|
| Сасанква (Camellia sasanqua) | Цъфти наесен и в началото на зимата, с по-дребни ароматни цветове; венчелистчетата окапват поединично; понася повече слънце |
| Чаен храст (Camellia sinensis) | Дребни, бели, увиснали цветове; отглежда се заради листата за чай, не като декоративен вид |
| Camellia reticulata | По-едри цветове с ясно мрежесто жилкуване на листата; по-малко студоустойчива |
Токсичност и безопасност
Камелията е неотровно растение. Американската ASPCA я определя като безопасна за кучета, котки и коне, а различни токсикологични центрове я включват сред безопасните градински растения за хора, включително за деца.
Растението не съдържа опасни сапонини или токсични смоли. Единственото практично предупреждение е механично – кожестите листа са трудни за сдъвкване и при поглъщане на голямо количество може да предизвикат леко стомашно неразположение, както всеки груб растителен материал. Това не бива да се бърка с чая (Camellia sinensis), чиито листа съдържат кофеин.
Фенофази и календар
Периодите важат за отглеждане на закрито и в контейнер в умерен климат и се изместват според сорта и конкретната година.
- Цъфтеж: зима – ранна пролет (според сорта, декември – април)
- Залагане на цветни пъпки: юли – август
- Вегетативен растеж: пролет – лято
- Хладно зимуване (покой): късна есен – зима
- Подхранване: пролет – лято
- Лека формираща резитба: след цъфтеж
- Презасаждане: на всеки 2 години, след цъфтеж
- Размножаване с резници: юни – август
Условия за отглеждане
Изложение и температура
Камелията иска светла полусянка, защитена от пряко утринно слънце и от студени сухи ветрове – и двете повреждат пъпките и цветовете. В мек климат (зони 7 – 9) се отглежда на открито; в по-студения континентален климат на България по-сигурно е контейнерно, със зимуване на светло и хладно място при около 5 – 10 °C. По време на залагането на пъпките през юли – август топлината около 20 – 25 °C помага.
Почва, дренаж и pH
Почвата трябва да е кисела (pH около 5 – 6), богата на хумус и добре отцедлива. Подходяща е торфено-листна смес с добавка на пясък или перлит. При отглеждане в контейнер практично решение е готов субстрат за рододендрони, азалии и други киселолюбиви растения. Варта и твърдата вода водят до хлороза – пожълтяване на листата между жилките.
Поливане и въздушна влажност
Поддържайте субстрата равномерно влажен, без преполиване, и по възможност с мека или дъждовна вода. Камелията обича висока въздушна влажност – напръсквайте я, особено на топло и сухо. През лятото леко намаленото поливане подтиква растението да залага цветни пъпки вместо нови листа.
Практически грижи и поддръжка
Подхранвайте през вегетацията с тор за ацидофилни растения. Лека формираща резитба се понася веднага след цъфтежа, но не е задължителна – видът расте бавно и се оформя добре сам. Презасаждайте на две години, също след цъфтеж, без да наранявате плитките корени. При засаждане и презасаждане не заравяйте растението надълбоко – кореновата шийка трябва да остане на нивото, на което е била преди това.
Размножаването е най-сигурно с връхни полудървесни резници през юни – август, при 18 – 20 °C, под покривало от фолио, в субстрат от листна пръст с пясък или перлит. Сортовете не се размножават със семена, защото поколението не запазва белезите на майчиното растение. Честа грешка е местенето на саксията по време на пъпкуване – резките температурни промени карат пъпките да окапват.
Екологична роля
В естествения си ареал камелията цъфти през студения сезон, когато малко други растения дават нектар. Затова цветовете ѝ са важен зимен източник на храна за насекоми и птици – в Япония те се опрашват и от дребни птици нектарници (очиларки). Извън родния си ареал видът се отглежда контролирано и няма значим инвазивен потенциал.
Приложение
Камелията е преди всичко водеща зимно-пролетна декоративна култура – за контейнер, оранжерия, зимна градина и за градини с мек климат. В САЩ е официален цветен символ на щата Алабама, а в източноазиатската и европейската култура е символ с дълга история.
От семената се извлича камелиево масло (tsubaki), използвано в козметиката, за грижа за косата и в готварството, с дълга традиция в Япония.
Диагностика: физиологични проблеми, болести и вредители
- Пожълтяване между жилките (хлороза):
Причина: варовита вода или алкална почва
Решение: мека/дъждовна вода и тор за ацидофилни растения - Опадане на цветните пъпки преди разтваряне:
Причина: температурни колебания, местене или пресъхване по време на пъпкуване
Решение: стабилно място и равномерно поливане - Кафяви петна и загниване на венчетата (петурна пригор, Ciborinia camelliae):
Признак: бързо покафеняване на цветовете
Решение: премахване на засегнатите цветове и събиране на падналите венчета - Восъчни подутини по листата (камелиев гал, Exobasidium):
Признак: удебелени, деформирани листа
Решение: изрязване и унищожаване на засегнатите части - Лепкав налеп и черно чернило по листата:
Причина: щитоносни въшки, чиято мана храни саждестата гъба
Решение: измиване на листата и контрол на въшките - Увяхване и загниване на корена (Phytophthora):
Причина: преовлажнена, тежка и слабо отцедлива почва
Решение: лек, отцедлив субстрат и умерено поливане
Практични въпроси
Отровна ли е камелията за кучета и котки?
Не. ASPCA определя камелията (Camellia japonica) като неотровна за кучета, котки и коне. Голямо количество кожести листа може да предизвика само леко, преходно стомашно неразположение, както всеки груб растителен материал.
Защо камелията пуска пъпките си, преди да разцъфтят?
Най-честата причина са резките температурни промени, местенето на растението и пресъхването на кореновата топка по време на залагането и наедряването на пъпките. Стабилно хладно място и равномерно поливане решават проблема.
Каква почва обича камелията?
Кисела (pH около 5 – 6), богата на хумус и добре отцедлива, на торфено-листна основа. Камелията не понася вар, затова поливането с мека или дъждовна вода е важно колкото и самата почва.
