Видове рози и ботанически особенности

Видове рози и ботанически особенности

Многото ботанически видове, принадлежащи към род Rosa, както и огромния брой хибридни форми е невъзможно да се изучат без стройна научна класификация. За практически цели отнасяме всички видове и форми към три основни групи рози:

– Декоративни шипки и паркови рози

– Благородни рози(чайни рози, чайно-хибридни рози, ремонтантни рози, полиантови рози), получени чрез сложна хибридизация

– Виещи се (пълзящи) рози.

1. Декоративни шипки и паркови рози.

Към тази група се отнасят многоброинете видове шипки, произхождащи от Европа и Азия, както и техните хибриди, отличаващи се с висока студоустойчивост.
Па-важните видове и форми са следните: Rosa canina L., Rosa Lutea Mill., Rosa rugosa Thunb., Rosa centifolia., Rosa gallica L., Rosa caryophyllaceae Besser., Rosa pimpinellifolia L., Rosa glauca Pourret., Rosa Damascena Mill-от нея е произлязла и нашата казанлъшка роза. Много представители от тази група не са проучени по отношение на техните декоративни качества, а също и относно използването им като подложки за присаждане на културните сортове.

2.  Благородни рози
Под това наименование са известни вного групи, обединяващи хиляди културни сортове, получени в резултат на сложна хибридизация и намиращи широко приложение в декоративното градинарство. Най-важните групи благородни рози са:
Чайни рози, ремонтантни рози, чайно-хибридни рози, пернециански рози, флорибунда, бевгалски рози, Бурбонски рози, нуазентови рози, полиантови рози и постоянно цъфтящи рози.

Чайни рози: Rosa odorata Sweet., Rosa indica var.odoratissima Lindl., Rosa thea Savi., Rosa chinensis var.fragrans Redh. Родината им е Китай или Индия. Сортовете чайни рози принадлежащи към тази група се отличават с малка височина (от тях има сортове джуджета, високи до 30см.) и неголеми, с различна багра цветове, често излизащи по няколко от едно място, на тънка дръжка и имащи изключително приятен и силен аромат на чай – от там е и наименовението им.
Това са най-красивите рози, но са много чувствителни на ниски температури. Подходящи са за засаждане в групи и за саксийна култура. Изискват ниска резитба (на 2-3 пъпки), с изключение на виещите се сортове. Преди настъпването на студовете те трябва да бъдат добре зазимени. Размножават се чрез резници.

Чайно-хибридни рози (R.thea hybrida). Тази група рози е произлязла от хибридизацията на чайните рози с ремонтантните и е най-богата със сортове – в началото на ХХ век са наброявали повече от 10 000 сорта. Те се отличават с по-силен растеж и по-голяма студоустойчивост от чайните, от които са наследили разнообразието на багрите и цветовете, от ремонтатните-устойчивостта на неблагоприятните условия. Цъфтят обилно през цялото лято. Размножават се чрез присаждане, като за подложка се използва R.cantina L., както и неините вариетети.

Ремонтантни рози (Rosa bifera hibrida). Получени са в резултат от хибридизация на чайната роза R.gallica L. и R.damascena Mill. Сравнително студоустойчиви са, в по-топлите райони у нас зимуват без загрибване. Цъфтят два пъти в годината – в началото на лятото и към есента. Цветовете са разположени на дълги дръжки, поради което са подходящи за получаване на отрязан цвят.

Пернециански рози (R.pernettiana). Получени са в резултат на кръстосването на R.Lutea Mill и един сорт от ремонтантните рози, като получения хибрид е кръстосан отново със сорт чайно-хибридните рози. В първоначалния вид преобладавал жълтият цвят, изобщо характерът на R.Lutea, но впоследствие чрез повторна хибридизация с чайно-хибридин сорт се е получило голямо разнообразие по отношение на оцветяването и на хабитуса и сега тази група рози е почти слята с групата на чайно-хибридните рози-много от сортовите и трудно се отнасят към едната или другата група. При нашите климатични условие зимуват добре при леко загрибване. Използват се за засаждане в групи и за отрязан цвят.

Полиантови и полиантово-хибридни рози (R.poliantha, R.multiflora nana). Сортовете от тази група се отличават със слаб растеж и обилен цъфтеж. Достигат височина от 50 см. Цветовете са без аромат и са събрани в големи съцветия по 25-50 цвята. Цъфтежа продължава до късно през есента. По обилието и продължителността на цъфтежа тази група рози превъзхожда всички останали групи. Много често върху едно растение са наброяват по 100-200 и повече цвята, събрани в големи съцветия. При благоприятни условия отделните цветове се задържат по 20-25 дни върху растението, без да губят смоята декоративност.
Размножават се чрез резници и чрез пресаждане. По-студоустойчиви са от чайно-хибридните рози и са незаменими за засаждане в цветни лехи и бордюри. Могат да се отглеждат и като саксийни растения.

3. Виещи се (Пълзящи) рози. Всички сортове принадлежащи към групата на виещите се рози, се отличават с буен растеж и многобройни цветове, събрани в съцветия. Тези рози са най-ценните между всички цъфтящи растения, използвани за вертикално озеленяване. Те се обединяват в три групи:
а) постоянно цъфтящи с едри цветове;
б) постоянноцъфтящи с дребни цветове, събрани в съцветия;
в) еднократно цъфтящи с дребни цветове, събрани в съцветия;
Размножанат се чрез резници и чрез присаждане. Чрез присаждане върху шипка се получават красиви плачещи форми.

Още новини