Последната роза на Нерон

Последната роза на Нерон

Розата е необикновено цвете. Подобно на орелът сред птиците, никога не остава незабелязана и винаги взема връх сред останалите цветя, колкото и пъстри и ароматни да са те. Розата при всеки народ е свързвана с най-присъщото за този народ качество. В Египет е цъфтяла едновременно в този и в отвъдния свят, в Елада символизирала божествената красота и пагубните страсти, а в строгия Рим – нравствената чистота и войнската храброст. В тази си символика, по волята на провидението, розата някога окичила Нове, предшественикът на днешен Свищов.

Розата, заедно с орела носила храброст и победа на неустрашимите римски легиони. Закичени с розови венци, римските младежи се хвърляли сред вражите пълчища и се покривали със слава. Връщайки се в Рим, победоносните кохорти триумфирали, закичили бойните си знамена с гирлянди от рози. След победата, поставила Рим като едноличен господар на античния свят, тази над Картаген, Сципион Африкански наредил на щита на всеки римски легионер да бъде нарисувана роза.

Минали много години от тази победа. Рим се превърнал в империя. На престолът седнал един от най-противоречивите държавници на всички времена. Нерон.
Младият император бил мечтател. Желаел в свят, изтъкан от героизъм и пропит с изкуство. За него били тесни границите на могъщата империя. Сърцето му било отдадено на елинските музи, а взорът устремен към мистичните страни на изтока. Един единствен пълководец на древността бил достоен за негов духовен баща – Александър Велики.

Розата, войнският символ, с който Нерон израсъл имал и друг смисъл на монетите, запазили изображението на Александър и божественото цвете. Освен чест и храброст, там розата носила послание, излизащо извън мимолетната земна слава. Обсебен от миналото, повярвал в собствената си легенда, Нерон решил да последва патрона си на изток, до там, където Александър стигнал и още по-далеч, до края на света. Александър бил изобразен с една роза, а Нерон искал много повече. Цял легион от рози. И го създал.

За да преживее съня си, Нерон събрал най могъщите и силни мъже в цялата империя. Истински гиганти за времето си. Изпратил най-вещите си инструктори, за да ги обучат, облякъл ги с най-скъпите платове и кожи, обковал ги с желязо, въоръжил ги със смъртоносни остриета, връчил им златния орел на римската чест и ги накичил с гирлянди от рози. Бил месец септември на 67-ма година. 34 години след разпването на Христа. Родил се най-могъщият легион на най-могъщата империя. Горд с делото си, Нерон го именувал Първи италийски легион, поставяйки така началото на най-желаното си приключение, а за да почувства още по-близо човекът, когото приел за наставник, наричал ги Фалангата на Александър.

Дали Нерон мислил, че така ще призове духа на най-великия пълководец на древността не знаем, но знаем, че мечтата му така и не се сбъднала. Напредвала лудостта на императора. Дори и най-богата на света, Римската империя не разполагала с толкова злато, та да осъществи грандиозните му планове. Сред пепелищата на изгорения град, опожарен от самия него или не, той издигнал невиждан палат. Нарекъл го Domus Aurea – златния град. Огромните му блестящи зали залял с любимите си рози. Кораби с рози акостирали в Остия, пристанището на Рим и заменяли стоката си срещу камари злато. Фонтаните на ароматни струи леели розова вода, коридорите били застлани с рози, върху пируващите се изсипвали кошове с розови листчета, а в казармите, закичени с розови венци, легионерите от Фалангата на Александър чакали да чуят бойната тръба.

Не я дочакали. Притиснат от недоволството на сената, неспособен да укроти стремежите си и воден от своята лудост, Нерон се самоубил. Сенатът ликувал, народът го оплаквал. Смъртта му била последвана от война. За година четирима се изредили на престола. Накрая император станал Веспасиан. Сринат и стъпкан бил златният дом на Нерон. Името му било проклето. Християните, гонени от него, пренесли омразата си към розата. Обявили я за символ на падението и разврата. Дълги години минали докато царицата на цветята възвърне мястото си в сърцата им. Всичко до което се докоснал Нерон било обявено за нечисто.

Останала обаче Фалангата на Александър, Първи италийски легион. Живото наследство на Нерон. Веспасиан се боял от елитната част. Побързал да се отърве от нея. Изпратил я в най-дивото и опасно кътче на империята. Там, където нямало ни един град, не съществувала цивилизация, каквато римляните познавали. Там, където климатът бил жесток, а варварските племена кръвожадни и многобройни. За да се отърве от последният спомен за Нерон, дал статут на град на една изоставена, забравена от боговете крепост, далеч на мъгливия, блатист бряг на Дунава. Крепостта Нове.

Година след смъртта на Нерон, Първи италийски легион пристигнал на назначението си. Създаден за велики дела, легионът приел отредената участ и се заел с отвоюването на негостоприемната земя. Орелът и розата на Нерон намерили неочаквано убежище в един нов дом. Четири века удържал твърдината си, легионът окичен с рози от лудия император. Многократно се променял светът оттогава, тирани се издигали и бивали обречени на забрава, народи минавали и отминавали, оставяйки част от кръвта и гените си, за да създадат нация, оцеляла и до днес. След векове на сражения и градежи, наследниците на нероновата мечта се слели със земята на Нове и Свищов, предавайки на поколенията своята памет. Светът им се превърнал в прах. Дори златните орли изчезнали, поругани и претопени от незнайни бойци и мародери. Но нещо оцеляло. Венците, обрамчвали лицата на победителите, гирляндите, обточвали бойните знамена не загинали с тях. И днес видения за маршируващи кохорти, блестящи оръжия и тържествени клади се разливат в топлите нощи сред руините на Нове и пълзят по тесните сокаци на Свищов. Когато розите цъфтят.

Още новини