Кардамон
Кардамон – Elettaria cardamomum – родината му е Индия. Споменава се в древните санскритски текстове.
Обича влажния и горещ климат на южна Индия, а в Тайланд, Лаос, Гватемала или Салвадор вирее на 1000-1500 м надморска височина в региони с гъста растителност, необитаеми от хора, с мусонни валежи. За индусите, както и за азиатците, той е символ на сигурност.
За него казват, че пази от горските духове и в Камбоджа се извършва ритуална церемония при започване на беритбата му. Дали защото е братовчед на джинджифила, но кардамонът е бил забранен от църквата в Средновековието. Във Ватикана се считало, че е много сладострастен за свещениците, които го дъвчели непрестанно.
Между другото, освен че е доказано благотворното му влияние при раздразнен стомах, при болки в гърлото (използва се за гаргара) или при мигрена (добавя се към чая), за него се говори, че когато се сложи да кипне в мляко с мед, лекува импотентност.
Химичен анализ на семената и корените на кардамона:
Фосфор, Калций, Натрий, Манган, Желязо, Мед, Цинк, Магнезий, Етерични масла, Протеини, Въглехидрати, Нишесте, Влакно, Ретинол, Аскорбинова киселина, Витамини от група В, Тиамин, Пиридоксин, Рибофлавин.
Химичните елементи, съдържащи се в тази подправка правят кардамона ефективен при лечение на заболявания:
Циркулационна система- редовната употреба на продукта нормализира процеса на кръвообращението, предотвратява образуването на кръвни съсиреци и хемороиди, облекчава главоболието.
Дисфункция на миокарда- подправката има благоприятен ефект върху хората, страдащи от сърдечна недостатъчност, укрепва сърдечния мускул.
Хипотония- стабилизира кръвното налягане.
Артрит, артрит- има положителен ефект върхуставите и хрущялите, като ги укрепват.
Нарушения на стомашно-чревния тракт- нормализира храносмилателния процес, спомага за борбата със запек, диария, елиминира гаденето и спира повръщане. Премахва токсините от тялото, премахва газове и колики.
Централната нервна система- има успокояващ ефект, лекува неврози, безсъние, облекчава стреса и предотвратява депресията.
Органи на зрение- използването на смес от подправки с мед подобрява зрението.
Онкологията- забавя растежа на раковите клетки.
Урология- има диуретично действие, лекува цистит, гнойно възпаление на половите органи.
Респираторни- насърчава секрецията на храчки и предпазва от вирусна инфекция.
Противопоказания за употреба на кардамон
Независимо колко полезните свойства има кардамона, е необходимо да знаем и противопоказанията от използването му. Причини, поради които е по-добре да се откаже напълно или да се ограничи:
Индивидуална непоносимост (алергии, кожни обриви, гадене, диария).
Заболявания на стомашно-чревния тракт (гастрит, дуоденит, язва на стомаха).
Бременност и кърмене.
Хипертония (има тенденция за повишаване на кръвното налягане).
Хроничен панкреатит, чернодробно и бъбречно заболяване.
Зеленият или черният кардамон (белият е всъщност обезцветен зелен кардамон) представлява триделна шушулка, в която има между 10 и 40 зрънца, много твърди и лепкави и са червеникави до по-тъмни, почти черни. Черните се смятат за най-некачествени.
При разцепване с върха на нокътя, шушулката се разтваря и зрънцата се показват. При загряване в сух тиган за няколко секунди, те изпускат силен аромат. Една-две шушулки ароматизират цялото ястие. Понякога дори не е нужно да се ронят зрънцата, само с едно цепване на шушулката оризът или виното поемат аромата на кардамона.
Самите шушулки не се ядат. Зрънцата са много твърди и ако се опитате да ги сдъвчете, в устата остава силен вкус на евкалипт.
В Индия кардамонът се използва като съставка на тяхното къри и гарам масала. Освен това придава необикновен вкус и на сладките ястия, например на индийския сладоледен крем и на ориенталската халва. В скандинавските страни се използва в колбасарството и при приготвяне на маринована херинга.
Черният кардамон ароматизира ястия с агнешко или патладжан, докато зеленият е по-подходящ да замени канелата в сладките неща – плодови салати, кремове, бисквити, сладоледи. Арабите са силно пристрастени към този специфичен вкус, който добива кафето, ароматизирано със зелен кардамон. За индусите пък чаят с кардамон е проява на изключителна изтънченост.
Той се продава по-често на шушулки, от колкото на прах. Самите шушулки трябва да са кръгли и с еднакъв цвят. Съхранява в херметически затворена кутия, поставена в кухненски шкаф. Както повечето подправки, той не обича светлината, затова е добре да стои с шушулките.
