
Кактуси в дома и градината
Къде се поставят кактусите?
Този въпрос изниква както сред начинаещите, когато се колебаят къде да подредят своите „бодливи“ любимци съобразно характерните за вида изисквания на културата, така и сред опитните колекционери, когато мястото за сбирката вече е недостатъчно.
Тук ще се ограничим само до условията на културата на кактусите, тъй като проблемите с мястото трябва да се решават от самите любители. Дадените тук препоръки служат само за ориентация, защото успешното отглеждане на кактусите зависи от много фактори – температура, светлина, проветряване, субстрат, поливане и т. н.
Начинаещите любители на кактуси или тези, които мислят за специализация, трябва добре да преценяват дали са в състояние да предложат на своите любимци необходимите условия за култивиране. От местоположението на кактусите зависи до голяма степен дали ще преживеете горчиво разочарование и досада, ще се примирите ли, ще претърпите загуби или ще се надявате на прекрасни цветове и растеж. Сигурно е, че няма да имате задоволителен резултат, ако решите да култивирате Melocactus, Epyphyllumили Rhipsalis заедно с лобивии и ребуции на прозореца. Преди всичко трябва да се съобразите с коренно различните условия на отглеждане, за да избегнете постоянни и в крайна сметка разочароващи неуспехи. Най-напред трябва да се запознате с особеностите и да се съсредоточите върху такива родове, които може да се култивират успешно в условията, с които разполагате. Разбира се има много здрави и трайни кактуси, които виреят добре дори при неблагоприятни условия на култивиране, но те са изключения. За успеха винаги има причина. Ето защо не бива да бързате да се разочаровате. По-добре е да се опитате с помощта на специализирана литература или обмяна на опит с напреднали колекционери да разберете коя е най-сериозната грешка в културата и да я поправите. Естествено, натрупания с течение на времето собствен опит ще ви помага в правилната преценка на условията на културата. При правилен подбор на подходящи видове кактусите виреят отлично дори на прозоречната дъска. Ако нямате достатъчно слънце, по-добре е да се откажете от кактуси, които се нуждаят от много светлина,а да предпочетете видове, които се задоволяват с по-малко слънце. Такива са например видовете Rhipsalis и Schlumbergera, родът Gymnocalycium, както и „зелените“ видове Mammillaria и Notocactus.
Независимо от тези изключения, кактусите (както и останалите сукулентни растения) обичат много слънчево място с достатъчно свеж въздух – на прозоречна дъска, на балкон, в ранна леха или в оранжерията. Освен оптималното слънчево греене (поне през част от деня) важно условие за здрави и преди всичко цъфтящи кактуси е много чист въздух с голяма разлика между дневната и нощната, както и между лятната и зимната температура.
Кактусите на прозоречна дъска се отглеждат отдавна. Днес вече по прозоречните дъски и витрини, и разбира се по балконите, има ценни сбирки от кактуси. Ако се подберат кактуси, които поради произхода си се задоволяват с тези места, е възможно да се оформи извънредно привлекателна специализирана сбирка. Разбира се,не можете да минете без основна информация за местонаходището, която можете да получите от литературата или от съвети на опитни любители на кактуси.
За успешно култивиране са необходими отлични условия на светлина, както и оптимални възможности за отопление и проветрение. Всичко, което сте прочели на друго място за голямата разлика между дневна и нощна, както и между зимна и лятна температура, важи с известни ограничения и за отглеждането на кактуси на прозоречна дъска и витрина. Това трябва да имате предвид при подбора на растенията.
При прозоречни первази с постоянна температура не се постигат задоволителни резултати, тъй като тези условия са неподходящи за кактусите. С повече опит можете да си позволите Ferocactus или по-чувствителните видове Melocactus.
Трябва да се знае, че температурата на прозоречната дъска може да бъде сравнително висока поради отоплението под нея-твърде висока за много кактуси, които при по-ниска температури и в сух субстрат се нуждаят от известно време покой, за да могат да се подготвят за сезона на цъфтеж. Освен това трябва да се знае, че при висока температура през зимата трябва да се полива по-малко, за да се предотврати прекалено силното свиване на растенията. Напълно разбираемо е, че при непривично отношение кактусите излизат от своя ритъм, от което страда способността им за цъфтеж.
Точно погледнато, понятието „ранна леха “ е погрешно, тъй като това всъщност е малка оранжерия, която обединява в себе си редица предимства на „по-голямата си сестра“. Необходимо е да се прави разлика между култивиране в ранна леха в ограничен период от време – от началото на април до средата на октомври, и сандъче, в което, вместо в оранжерия, е възможно целогодишно да се отглеждат кактуси. Вторият целогодишен вариант изисква значително по-солидна ранна леха, която е не само по-добре изолирана, но има стабилна основа. Освен това тя може да се предпази от силен студ с помощта на електрически кабел, отоплителен радиатор или вентилатор за топъл въздух с термостат.
Отоплението е необходимо, ако имате възможност късно на есен да прибирате кактусите си у дома или да ги оставите да зимуват на място, където няма да замръзнат. Но подобно на оранжерията, ранната леха също трябва да бъде добре проветрена, тъй като относително ограниченият обем на въздуха в помещението се затопля бързо при затворени прозорци и може да изгори растението. При много слънчево време през лятото и затворени прозорци на ранната леха е възможно температурата да достигне или дори да надвиши 60 С. Много кактуси и други сукулентни растения не устояват на тази температура, най-малкото търпят силни увреждания. Ето защо настоятелно съветвам ранните лехи да се направят с автоматично повдигащи се прозорци, а още по-добре е капаците да се свалят напълно, ако времето позволява.
С изключение на много чувствителните кактуси, които ще разгледаме по-нататък, много родове може да се култивират „сурово“. Особено подходяща за тази цел е ранната леха. За доброто състояние на кактусите са необходими следните условия: оптимално слънчево нагряване, вятър, летни дъждове, роса и преди всичко голяма разлика между дневната и нощната, както и между лятната и зимната температура. Освен това кактусите не трябва да остават дни наред в пълни с вода чинийки, необходим е добър дренаж от дребни парченца пемза, лава, гранит или глинест гранулат.
Особено подходящи за целогодишна сурова култура в ранна леха са следните кактуси: Lobivia, Parodia, Rebutia, Echinocereus, Oroya, Sulcorebutia, Echinopsis, Copiapoa, Neoporteria, Orocereus, множество видови опунции, с някои изключения също и Notocactus, Gymnocalycium и др.
Не става дума само за индивидуалните потребности на кактусите, но преди всичко за това, дали оранжерията е изложена на пряко слънце, или е в полусянка, с всички преходи до преобладаващо сенчесто място. Въпреки, че кактусите са растения, които доста добре се приспособяват, трябва да имате предвид, че сенчестата или полусенчеста оранжерия е подходяща повече за епифично растящите кактуси, отколкото за Parodia, Echinocereus, Melocactus или Lobivia.
Промишлеността предлага различни типове оранжерии в най-различни форми и изпълнения за всеки джоб в зависимост от индивидуалните желания и представи. Най-удобни са готовите типове, които се поръчват по каталог. Изпълнението от алуминиеви профили или горещо поцинковани детайли е предпочитано, ако желаете да избегнете проблеми с корозията и ръждата години наред. Скъпите конструкции са изработени така, че да не позволяват проникване на студ. Като много подходящи са се наложили двойните изолационни плочи или изолиращото стъкло.
Още при проектирането се обръща внимание на изграждането на фундамент, който не пропуска студ. Необходимо е да се спазват конструктивните условия преди всичко по отношение на височината на билото и разтоянието до съседния терен. Предварително трябва да се обмисли и възможността за по-голямо проветряване, тъй като допълнителните подобрения са или невъзможни, или много скъпи. Често се подценява факта, че кактусите може да израснат бързо и твърде точно оразмерената оранжерия да стане тясна. Освен това в по-широката оранжерия се развива по-добър микроклимат, където кактусите се чувстват по-добре.
Добре е също да се предвиди възможността за средна или странична леха за засаждане на по-едри или атрактивни растения. Много практични за млади или засадени от семена растения са висящите стелажи. За да не пълзите постоянно по земята, е добре да разположите стабилни маси или стелажи, изработени от алуминий или още по-добре от бетонни панели.
Във всеки случай трябва добре да се обмисли мястото за поставяне на висящи стелажи и маси за растенията и мястото на средната леха. Когато се чувстват добре, свободно засадените опунции, цереи и агаве растат неподозирано бързо. Предвид на атрактивността на такава леха с огромни растения, би било много жалко, ако поради недостиг на място този буен растеж трябва да бъде ограничаван до съответните размери с помощта на трион или брадва. В планинските области, където вали сняг, са препоръчителни оранжерии с много здрави конструкции или с по-силно наклонени покриви, за да не паднат под тежестта на снега. При проектирането на новата оранжерия трябва да се помисли за отоплението и. Често се използват електрически вентилаторни отоплители, които имат регулиращ термостат. Те се монтират бързо, работят сигурно и продължително, но трябва да се предвидят разходите за електроенергия. За по-големите оранжерии е подходящо свързването към отоплението с топла вода на къщата. Инсталацията е много скъпа, но отоплението е значително по-добро, отколкото при другите варианти.
Фактът,че множество кактуси и други сукулентни растения са абсолютно устойчиви на студове в условията на средноевропейски климат и не се нуждаят от специални грижи, доведе до все по-засилващия се в последните години интерес на любителите на кактуси към тези растения. Все още рядко се срещат ботанически градини, които се занимават с размножаване на зимеустойчиви кактуси и други сукуленти. Все по-често любителите на кактуси решават да коригират сбирките си в полза на „зимеустойчивите“. В това отношение решаваща роля имат увеличените разходи за отопление, както и безпроблемното култивиране. Дори при най-сурови климатични условия в планинските селища виреят зимеустойчиви кактуси и цъфтят богато всяка година.
По своята непретенциозност те нямат равни сред другите растения. Много студената и сурова зима в родната им Северна Америка или в южноамериканските високопланински местонаходища ги е създала непретенциозни и издръжливи. Към най-устойчивите сред тях безсъмнено спадат различни дребни видове опунции. В умерените области, лозарските райони, в топлите долини и край морето е възможно да се култивират без проблеми редица други кактуси.
Култивирането на зимеустойчиви кактуси може да бъде успешно само ако се вземат някои предварителни мерки. Преди всичко кактусовата градина трябва да се подреди на силно слънчево място. Най-подходящо за това е южен склон, без никаква сянка, с много пропусклив, минерален и каменист субстрат, тъй като дори и най – устойчивите кактуси не издържат продължително време на задържала се вода. При продължителни дъждовни периоди може да се направи навес, който пропуска светлина отгоре и свеж въздух отстрани. При добър дренаж обаче такъв навес не е необходим. Зимеустойчиви кактуси се култивират без проблеми също в корита и качета,като се осигури съответен дренаж и много пропусклив субстрат. Зимеустойчивите кактуси и другите сукуленти не трябва да се изнежват с прекалено торене, те трябва да се поливат по възможност по-слабо. Само по време на продължителни периоди на суша се поливат по-дребните растения с не напълно изградена коренова система. Същото се отнася и за резниците.