Чубрица

Балканска чубрица, планинска чубрица, овчарска чубрица - Satureja montana L. Сем. Устноцветни - Labiatae

Чубрица расте по сухите каменисти склонове на всички наши планини, предимно на варовик. Многогодишно тревисто растение с вдървеняващо в основата стъбло и изправени четириръбести цветоносни клонки, високи до 30 см, обикновено окосмени само по две срещуположни страни.

Листата са тясно ланцетни, до 3 см дълги, голи или покрити с прозрачни точковидни жлези по ръба. Цветовете са бели или виолетово розови, двуустни и са събрани по 3-5 на обща дръжка в пазвите на листата, образувайки класовидни съцветия.

Чубрица – Използваема част

Надземната част брана преди, през време и след цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня при t° до 35°С. Изсушената чубрица е със зелен цвят, характерна миризма и парлив вкус. Допустима влажност 13%. Опакова се в бали. Запазва се в сухо и проветриво място.

Чубрица – Химичен състав

До 2% етерично масло (състои се от карвакрол, парацимол, неуточнен фенол), слуз, витамин С, танини и др.

Чубрица – Лечебно действие и приложение

Билката стимулира стомашната и чревната дейност. Има отхрачващо действие. Употребява се при чревни болки, летни диарии, против повръщане, в някои случаи при бъбречни, чернодробни, жлъчни и сърдечни болести.

Българската народна медицина препоръчва чубрицата при високо кръвно налягане, главоболие, виене на свят, сърцебиене, при жажда от захарна болест, повръщане, нервни припадъци и др.

Начин на употреба. 2 супени лъжици от чъбрицата се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Същото лечебно действие има и културната чубрица (Satureja hortensis L.), която се отглежда в цялата страна като растение за подправка. Използва се, както планинската чубрица.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button