Бегония

Латинско име: Begonia

Популярно име: Бегония

Родина:Тропическа Америка и Азия

Листнодекоративно растение

begoniqБегонията принадлежи към многогодишни тревисти растения, наброяващ над 900 вида. В декоративното цветарство днес се използват над 120 вида. Асортиментът на това растение е толкова голям, че неговите хибриди и сортове са повече от хиляда. Има миниатюрни бегонии, подходящи за гледане в терариуми, и гиганти, достигащи до два метра; бегонии с множество малки листенца и бегонии с нарязани като звезди листа с диаметър до 30см. Бегониите, чиито корени са грудки, се наричат Бегония тубероза. Общото за тях е, че цветовете на всички са или мъжки, или женски и най-често растат на гроздове, с воднисто-месести листа и най-често с несиметрични сърцевидни листа.

Най-популярни сред туберозите са хиридите на Begonia tuberhybrida. У нас това е един от най-предпочитаните видове. Цветовете и са два типа: женски само с плодник и мъжки само с тичинки, поради което народът я нарича „кавалер и дама“. Като всички бегонии и тя е топлолюбива и се нуждае от влажен въздух. През есента, щом листата започнат да жълтеят, намалете поливането и оставете стъблото да изсъхне. После го отрежете, а грудката заедно със саксията прибрете на хладно, където температурата обаче не пада под нулата. През март извадете грудката, пресадете я в нова пръст, полейте я и я внесете на топло. Когато се покажат новите стъбълца, може да извадите грудката и да я разделите на части така, че всяка част да има поне едно стъбло и ще получите няколко млади растения.

Втора по популярност е бегония луцерна – Begonia de Crallina Lucerna, която често надвишава 1м. височина. Листата й са несиметрично сърцевидни, светлизелени, а горната им част е напръскана със светлозелени петънца. Цветовете й са най-често розови, събрани на големи увиснали гроздове. Размножава се чрез вкореняване на резници през лятото. През зимата част от листата окапват, затова е по-добре да не й даваме да расте прекалено висока, за да не се оголват клоните й. Щом достигне желаната височина, прищипнете връхчето на новата листна пъпка. Обича силна светлина и добро поливане, което през зимата естествено се намалява.

Повечето бегонии обаче се отглеждат заради красотата на техните листа и най-вече царската бегония – Begonia rex . Листата са едри, яркобагрени и през лятото бързо нарастват. Затова през лятото почвата трябва да се поддържа добре навлажнена, около самата бегония се пръска, за да се овлажни и въздухът, подхранва се на 2-3 седмици. Презимува в топли помещения. Особено през зимата трябва да се внимава  да не се мокрят листата, за да не загният. Лесно се размножава с листни резници или разделяне на коренището напролет.

Много популярната стайна бегония слонско ухо (Begonia burchellii)  е с толкова късо стъбло, че то почти не се вижда, особно при младите растения. То е месесто и завито под повърхността на пръстта. Листата са разположени отгоре гъсто – горната им част е зелена  лъскава, а отдолу са червени. За по-ограничени пространства е много подходяща тигровата бегония (Begonia bowerii и нейният хибрид Begonia tiger), защото е с много по-дребни листа от царската бегония.

На голяма полулярност се радват вечноцъфтящите  Begonia semperflorens , наричани още восъчни бегонии, множество компактни цъфтящи клончета, с почти кръгли зелени или червеникави листа, покрити като с восъчен налеп. Те цъфтят целогодишно и са много подходящи за балконите и градините през лятото.

Почва: Подходяща е почвена смеска от листовка, торф, хумус, и пясък (2:1:1:1).

Вредители: Листни въшки и червен акар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button