Арника

arnicaПопулярно име: Арника
Латинско име: Arnica montana
Произход: Европа, Азия и Америка.
Височина: 40-60 см.
Цъфтеж: май-юни, с оранжево-жълти цветове.
Място: слънчево.
Почва: богата на хранителни вещества, с кисела реакция. Не понася варовити почви!

Размножаване: със семена, които са снабдени с хвърчилки. Засяват се през пролетта. С 4-5 листа се пикират, а на постоянно място се разсаждат на следващата пролет, на разстояния 40 х 30 см. Коренищата може да се разделят през пролетта. В парковете се оформят красиви групи. Подходящ за засаждане в групи.
Болести: листни петна, брашнеста мана, ръжда.
Разпространение: Вирее по влажни горски и планински места из средна Европа. Арниката е едно изключително подходящо за култивиране лечебно, етеричномаслено и медоносно растение в климатичните условия на България, но за съжаление, абсолютно непознато, като такова у нас. Много рядко се среща в селските градинки, като декоративно растение. Арниката е многогодишно тревисто растение с късо, цилиндрично коренище, червеникавокафяво на цвят. От това коренище излизат голям брой тънки коренчета. Стъблото е високо и окосмено. Цветовете са жълтооранжеви, събрани в кошнички на върха на стъблото. Цъфти през май-септември. Да се различава от невена! Цялото растение има силна и приятна миризма.Цъфти през юни-юли.
Използваема част. Предимно цветовете, по-малко надземната част и още по-рядко корените.
Химичен състав. Билката съдържа етерично масло, горчиво негликозидно вещество, смола, анулин, танини, галусова киселина, каротиноиди и др.
Действие. При вътрешно приложение, на запарки, извлеци и тинктури, билката притежава температуропонижаващо и пикочогонно действие. При външно приложение оказва противовъзпалително и противомикробно действие.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button